Какво бихте си помислили за дизайнер, който твърди, че „дрехите не са център на вселената“, и се отнася към модата без грам фанатизъм? Да, явно е белгиец. Откровен, скромен, напълно уверен в идеите си – Раф Симънс очарова публиката със специфичен перфекционизъм на силуета и отсъствието на всичко, което би могло да се сметне за излишно и предвзето.
Kогато през 2005 година Симънс бе назначен за креативен директор на м
ъжката и дамската линия на почти фалиралата тогава модна къща Jil Sander, критиката неслучайно повдигна вежди със съмнение – наистина ли този никому непознат човек е способен да възроди славата на Джил? Само шест месеца по-късно отговорът бе повече от ясен: колекцията е чисто и просто перфектна. „За мен бе огромно щастие да започна работа с такава безупречна марка като Jil Sander - спомня си Раф. - Има много общо между това как аз разбирам собствения си дизайн и основните ценности на бренда.“ И по-точно: чиста кройка, идеални пропорции, нов силует. „Не обичам да се сливам с хората, но и не се стремя да изпъквам с някакви етикети - признава Симънс. – Моята предшественица Джил също не е обичала демонстрациите на дизайнерите след края на дефилето. Освен това тя почти никога не се е снимала и рядко е давала интервюта.” Следва въпросът какво е отвело този леко стеснителен млад човек, деликатно отбягващ ярките светлини на прожекторите, в особения свят на модата. „И аз не знам. Родителите ми бяха далеч от цялата тази суета. Мама работеше в ресторант, баща ми беше военен. Живеехме в малък град и животът ни също беше „малък”: никакъв шик, нищо излишно. Но когато станах на петнайсет, за изненада на всички започнах да се увличам по изкуството.”В света на модата Симънс попада благодарение на случайността. Следващите години минават като насън: „Когато завършвах обучението си по промишлен дизайн през 80-те, в Белгия имаше само брилянти и шоколад. А младите хора не се интересуваха от нищо друго освен от мода. Беше времето на Мартин Марджела, Дрис ван Нотен и останалите от Великолепната шесторка, които преобърнаха цялата белгийска мода.” Като начало Симънс започва да се занимава с интериорен дизайн, но растящото му увлечение към модата го кара да запише стаж при дизайнера Валтер ван Бейрендонк (също част от Шесторката). Вдъхновен, той се връща към студентския живот, постъпвайки в Академията за мода в Антверпен. Талантът му бързо бива забелязан и през 1995 година с подкрепата на директора на академията Линда Лопа (днес оглавява Музея на модата в Антверпен) Раф Симънс дебютира в Милано с първата си колекция мъжка мода. Две години по-късно следва дебютът му в Париж и от този момент пресата го провъзгласява за новата ярка звезда в дизайна на мъжки дрехи. Следват няколко престижни международни награди, покана за преподавателско място в Университета за приложни изкуства във Виена, сътрудничество с различни хора от света на модата и дизайна - винаги с аналогични и сходни идеи, изразяващи протеста си срещу създаването на каквито и да е било култове в модната индустрия. Може би заради това Раф избягва работата с професионални модели и предпочита да кани на подиума обикновени хора (на тях посвещава и албума Isolated Heroes). До 2000 г. лейбълът Raf by Raf Simons се развива с бързи темпове, докато за учудване на всички създателят му внезапно обявява работата си за скучна и напуска модния бизнес.
Отшелничеството му за радост на все по-многобройните му почитатели не продължава дълго. Раф не устоява на предложението да оглави немската модна къща Jil Sander, и то когато брендът е на крачка от пълното разорение. Така допълнително повишава цената на предизвик
ателството. Още с първата си колекция за марката Симънс задава нови посоки в дамската линия, предлагайки нови материали, разцветки и методи за кроене, без да губи запазения за фирмата минималистичен стил. Спокойната му мисъл се оказва възможно най-печелившият ход за немския лейбъл и той отново привлича погледа на модния свят. „Истината е, че на мен ми е интересно да работя и с такива материали, които Джил по-скоро не би харесала и може би дори би сметнала за старомодни - признава дизайнерът. - В миналогодишната лятна колекция например използвахме ръчно рисувана коприна с прозрачни пайети. За есента имахме бисерна имитация на туид. За това лято – ресни.”
Да, всички се влюбиха в ресните, които критиката обяви за едно от най-добрите попадения на сезона наред с мотивите от европейската мода през 20-те, деликатно преплетени с екзотични африкански вдъхновения. „Има неща, които толкова дълбоко са навлезли в координатната система на Jil Sander, че и тя самата не би имала силата да ги промени, като например изчистения силует. Затова реших, че линията на роклите трябва да бъде възможно най-плавна и чувствена. С тази колекция исках да покажа моята представа за свободата”, коментира дизайнерът, който всъщност създава дамска мода едва от три години.
Истината е, че колекциите на Симънс се характеризират с постоянни експерименти и ако по-рано той акцентира на дизайна и цвета, днес предпочита незабележимата изработка и релефните дипли и гънки. В идеите му се усещат строгост и страст, рафинирана елегантност и семпла чувственост, така че моделите му смело биха могли да влязат в сборника на някой колекционер, увлечен по многообразието на съвременните изкуства. ”Искам жената сама да усети как линията на шева върху дрехата й прилича на живописната техника на художник. Мога много да ви разказвам за това усещане, но по-важното е, че един поглед би трябвало да е достатъчен, за да го почувствате”, коментира собствените си творения Раф.
С колекцията си есен-зима 2009/10 за Jil Sander Раф Симънс приключва с тригодишния си ангажимент към марката. Никой не знае какво точно следва оттук нататък. Най-вероятно и той самият: „Не обичам да говоря за бъдещето. Има твърде много очаквания, които може и да не се оправдаят.”
ателството. Още с първата си колекция за марката Симънс задава нови посоки в дамската линия, предлагайки нови материали, разцветки и методи за кроене, без да губи запазения за фирмата минималистичен стил. Спокойната му мисъл се оказва възможно най-печелившият ход за немския лейбъл и той отново привлича погледа на модния свят. „Истината е, че на мен ми е интересно да работя и с такива материали, които Джил по-скоро не би харесала и може би дори би сметнала за старомодни - признава дизайнерът. - В миналогодишната лятна колекция например използвахме ръчно рисувана коприна с прозрачни пайети. За есента имахме бисерна имитация на туид. За това лято – ресни.”Да, всички се влюбиха в ресните, които критиката обяви за едно от най-добрите попадения на сезона наред с мотивите от европейската мода през 20-те, деликатно преплетени с екзотични африкански вдъхновения. „Има неща, които толкова дълбоко са навлезли в координатната система на Jil Sander, че и тя самата не би имала силата да ги промени, като например изчистения силует. Затова реших, че линията на роклите трябва да бъде възможно най-плавна и чувствена. С тази колекция исках да покажа моята представа за свободата”, коментира дизайнерът, който всъщност създава дамска мода едва от три години.
Истината е, че колекциите на Симънс се характеризират с постоянни експерименти и ако по-рано той акцентира на дизайна и цвета, днес предпочита незабележимата изработка и релефните дипли и гънки. В идеите му се усещат строгост и страст, рафинирана елегантност и семпла чувственост, така че моделите му смело биха могли да влязат в сборника на някой колекционер, увлечен по многообразието на съвременните изкуства. ”Искам жената сама да усети как линията на шева върху дрехата й прилича на живописната техника на художник. Мога много да ви разказвам за това усещане, но по-важното е, че един поглед би трябвало да е достатъчен, за да го почувствате”, коментира собствените си творения Раф.
С колекцията си есен-зима 2009/10 за Jil Sander Раф Симънс приключва с тригодишния си ангажимент към марката. Никой не знае какво точно следва оттук нататък. Най-вероятно и той самият: „Не обичам да говоря за бъдещето. Има твърде много очаквания, които може и да не се оправдаят.”
Джил Сандър любимият ми дизайнер.страхотни олекции прави
ОтговорИзтриванеСкъпо добро, умно и красиво момиче, чудесно е че следиш с интерес българската преса. Но би била още по-добра и вероятно - умна, ако подписваш източниците на материалите, които публикуваш. В случая - сп. EVA. Все пак, авторските права не случайно са измислени, не смяташ ли? :)
ОтговорИзтриване