РАФИНИРАНО БЪДЕЩЕ

Какво бихте си помислили за дизайнер, който твърди, че „дрехите не са център на вселената“, и се отнася към модата без грам фанатизъм? Да, явно е белгиец. Откровен, скромен, напълно уверен в идеите си – Раф Симънс очарова публиката със специфичен перфекционизъм на силуета и отсъствието на всичко, което би могло да се сметне за излишно и предвзето.

Kогато през 2005 година Симънс бе назначен за креативен директор на мъжката и дамската линия на почти фалиралата тогава модна къща Jil Sander, критиката неслучайно повдигна вежди със съмнение – наистина ли този никому непознат човек е способен да възроди славата на Джил? Само шест месеца по-късно отговорът бе повече от ясен: колекцията е чисто и просто перфектна. „За мен бе огромно щастие да започна работа с такава безупречна марка като Jil Sander - спомня си Раф. - Има много общо между това как аз разбирам собствения си дизайн и основните ценности на бренда.“ И по-точно: чиста кройка, идеални пропорции, нов силует. „Не обичам да се сливам с хората, но и не се стремя да изпъквам с някакви етикети - признава Симънс. – Моята предшественица Джил също не е обичала демонстрациите на дизайнерите след края на дефилето. Освен това тя почти никога не се е снимала и рядко е давала интервюта.” Следва въпросът какво е отвело този леко стеснителен млад човек, деликатно отбягващ ярките светлини на прожекторите, в особения свят на модата. „И аз не знам. Родителите ми бяха далеч от цялата тази суета. Мама работеше в ресторант, баща ми беше военен. Живеехме в малък град и животът ни също беше „малък”: никакъв шик, нищо излишно. Но когато станах на петнайсет, за изненада на всички започнах да се увличам по изкуството.”
В света на модата Симънс попада благодарение на случайността. Следващите години минават като насън: „Когато завършвах обучението си по промишлен дизайн през 80-те, в Белгия имаше само брилянти и шоколад. А младите хора не се интересуваха от нищо друго освен от мода. Беше времето на Мартин Марджела, Дрис ван Нотен и останалите от Великолепната шесторка, които преобърнаха цялата белгийска мода.” Като начало Симънс започва да се занимава с интериорен дизайн, но растящото му увлечение към модата го кара да запише стаж при дизайнера Валтер ван Бейрендонк (също част от Шесторката). Вдъхновен, той се връща към студентския живот, постъпвайки в Академията за мода в Антверпен. Талантът му бързо бива забелязан и през 1995 година с подкрепата на директора на академията Линда Лопа (днес оглавява Музея на модата в Антверпен) Раф Симънс дебютира в Милано с първата си колекция мъжка мода. Две години по-късно следва дебютът му в Париж и от този момент пресата го провъзгласява за новата ярка звезда в дизайна на мъжки дрехи. Следват няколко престижни международни награди, покана за преподавателско място в Университета за приложни изкуства във Виена, сътрудничество с различни хора от света на модата и дизайна - винаги с аналогични и сходни идеи, изразяващи протеста си срещу създаването на каквито и да е било култове в модната индустрия. Може би заради това Раф избягва работата с професионални модели и предпочита да кани на подиума обикновени хора (на тях посвещава и албума Isolated Heroes). До 2000 г. лейбълът Raf by Raf Simons се развива с бързи темпове, докато за учудване на всички създателят му внезапно обявява работата си за скучна и напуска модния бизнес.

Отшелничеството му за радост на все по-многобройните му почитатели не продължава дълго. Раф не устоява на предложението да оглави немската модна къща Jil Sander, и то когато брендът е на крачка от пълното разорение. Така допълнително повишава цената на предизвикателството. Още с първата си колекция за марката Симънс задава нови посоки в дамската линия, предлагайки нови материали, разцветки и методи за кроене, без да губи запазения за фирмата минималистичен стил. Спокойната му мисъл се оказва възможно най-печелившият ход за немския лейбъл и той отново привлича погледа на модния свят. „Истината е, че на мен ми е интересно да работя и с такива материали, които Джил по-скоро не би харесала и може би дори би сметнала за старомодни - признава дизайнерът. - В миналогодишната лятна колекция например използвахме ръчно рисувана коприна с прозрачни пайети. За есента имахме бисерна имитация на туид. За това лято – ресни.”
Да, всички се влюбиха в ресните, които критиката обяви за едно от най-добрите попадения на сезона наред с мотивите от европейската мода през 20-те, деликатно преплетени с екзотични африкански вдъхновения. „Има неща, които толкова дълбоко са навлезли в координатната система на Jil Sander, че и тя самата не би имала силата да ги промени, като например изчистения силует. Затова реших, че линията на роклите трябва да бъде възможно най-плавна и чувствена. С тази колекция исках да покажа моята представа за свободата”, коментира дизайнерът, който всъщност създава дамска мода едва от три години.
Истината е, че колекциите на Симънс се характеризират с постоянни експерименти и ако по-рано той акцентира на дизайна и цвета, днес предпочита незабележимата изработка и релефните дипли и гънки. В идеите му се усещат строгост и страст, рафинирана елегантност и семпла чувственост, така че моделите му смело биха могли да влязат в сборника на някой колекционер, увлечен по многообразието на съвременните изкуства. ”Искам жената сама да усети как линията на шева върху дрехата й прилича на живописната техника на художник. Мога много да ви разказвам за това усещане, но по-важното е, че един поглед би трябвало да е достатъчен, за да го почувствате”, коментира собствените си творения Раф.
С колекцията си есен-зима 2009/10 за Jil Sander Раф Симънс приключва с тригодишния си ангажимент към марката. Никой не знае какво точно следва оттук нататък. Най-вероятно и той самият: „Не обичам да говоря за бъдещето. Има твърде много очаквания, които може и да не се оправдаят.”

http://www.jilsander.com/